Какво представлява член 50 от Договора за Европейския съюз?

След гласуването по Brexit се разисква дебатът за изтегляне на членство от Европейския съюз. Дебатът беше подхранван още повече от неотдавнашното поражение на Commons от Споразумението за изтегляне от Brexit на Theresa May. Бяха повдигнати няколко въпроса дали член 50 ще бъде отменен или удължен, за да забави или дори да спре Brexit. Във всички тези обърквания и несигурност единственият въпрос, който хората задават, особено тези във Великобритания, е „Какво е член 50?“ Е, тази статия се съсредоточава върху това как страните от ЕС могат да се оттеглят от Съюза и всяко въздействие на оттеглянето, което член 50 е всичко.

Клаузата за оттегляне

Всяка държава-членка на Европейския съюз е на свобода едностранно и умишлено да се оттегли или да престане да бъде член на Съюза, докато следва установените процедури. Член 50 предвижда механизъм, чрез който всяка държава-членка на Съюза може доброволно да оттегли членството си в съответствие със собствените си условия. Той също така предвижда повторно влизане в страната, която се е оттеглила от членството. От такава страна се изисква да премине през процедурата за присъединяване.

Контекст на клаузата

Първият член 50 е изготвен от Джон Олав Кер, бивш дипломат и шотландски колега. Той беше генерален секретар на Конвенцията за бъдещата Европа, която излезе с Конституционния договор на ЕС. Ратификацията на Европейската конституция обаче не успя, което доведе до включването на клаузата в Договора от Лисабон, която влезе в сила на 1 декември 2009 г. Преди това законите и договорите не очертаха как държавите-членки могат доброволно и едностранно да оттегли членството си в Съюза, което прави технически трудно за всеки член да се оттегли. Държавите биха могли да основават своето оттегляне само на техния суверенитет и право да нямат международен ангажимент.

Процедура за изтегляне

Член 50 въвежда процедурата за доброволно оттегляне от Съюза. Страна членка, която е решила да оттегли членството си от Съюза, трябва да уведоми Съвета за своите планове да направи това. След това Съветът ще предостави насоки за сключването на своите условия с тази страна, ще определи договореността за оттеглянето на държавата и ще очертае бъдещите си отношения с ЕС. Това споразумение се сключва от Съвета от името на ЕС с квалифицирано мнозинство и след получаване на съгласието на Европейския парламент. Договорът за ЕС вече няма да обвързва конкретна държава, която се оттегля от деня на консенсуса за оттегляне или в края на втората година от датата на уведомяване за оттеглянето. Всеки член на Съвета, който представлява страната, която има намерение да се оттегли от Съюза, не може да участва в обсъждания на Съвета или при вземането на решения, свързани с него.

Отмяна на оттеглянето

Член 50 не споменава дали дадена държава-членка може да оттегли уведомлението си за намерението да се оттегли. Няколко експерти и институции на ЕС обаче са на мнение, че страна, която възнамерява да напусне, може да промени мнението си. По този начин уведомяването може да бъде отменено без разрешение от членовете на ЕС, докато държавата-членка не е напуснала Съюза.