Ясер Арафат - хора в историята

Ясер Арафат е палестински политически лидер и арабски националист, който е председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г. до смъртта му през 2004 г. Ръководството на Арафат отбелязва бурна ера, в която конфликтите с Израел са преобладаващи. Арафат е и член-основател на политическа партия Фатах, която председателства от 1959 г. до смъртта си. Той е и председател на Палестинската национална власт (PNA) от 1994 до 2004 г.

5. Ранен живот

Мохамед Ясер Арафат е роден на 24 август 1929 г. в Кайро, Египет, за Абдел Рауф Ал-Хусеини, негов баща, който е палестинец от Газа и Захуа Абул Сауд, майка му, чието семейство е родом от Ерусалим. Ясир, който е вторият най-млад дете, е имал шест братя и сестри. Той и по-малкият му брат Фати са единствените деца, родени в Кайро. След смъртта на майка си Арафат заедно с по-малкия си брат са изпратени да живеят в Мароканския квартал в Йерусалим със семейството на майка си. Двамата живели в Йерусалим четири години, тъй като баща им не можел да отгледа само седемте деца. Арафат се присъединява към Университета на крал Фуад I преди да завърши през 1950 г. По време на арабско-израелската война от 1948 г. Арафат напуска университета за Палестина, за да се присъедини към арабските войски, които се борят срещу израелските сили. Обаче Арафат се сражава заедно с Мюсюлманското братство и дори участва в битки около района на Газа, но не се присъединява към никакви редици или към организацията. В началото на 1949 г. Арафат се завръща в Кайро от края на войната за израелците, след като в Кайро Арафат се завръща в университета, където учи гражданско инженерство, а след това завършва бакалавърска степен.

4. Станете на власт

Арафат, заедно с някои от своите сътрудници, основава „Фатах“, подземна организация през 1958 г. Основната цел на организацията е да се бори за въоръжена съпротива срещу народа на Израел. Организацията беше достатъчно силна до средата на 60-те години, когато Арафат напусна Кувейт, за да стане пълноправен анархист и да организира нападения срещу Израел. През 1964 г. е създадена ООП, която обединява няколко групи, които работят за създаване на свободна палестинска държава. След Шестдневната война срещу Израел, която разгромила Палестина, Арафат и неговата мрежа на Ал-Фатх поеха контрола над PLO, ставайки негов председател през 1969 г. PLO премества операциите си в Йордания, но в крайна сметка е евакуиран от крал Хюсеин. преместват операциите си в Ливан. PLO извърши убийства, бомбени атентати и стрелби срещу Израел, с известните убийства от 1972 г. на олимпийските игри в Мюнхен на 11 израелски спортисти. PLO отново беше изгонен този път от Ливан в началото на 80-те години. Скоро след това Арафат основава протестното движение на Интифада срещу окупацията на Израел в Западния бряг и Ивицата Газа. Ерата на движението бе белязана от постоянни конфликти, насилие и отмъщение на Израел.

3. Вноски

По време на Общото събрание на ООН през 1988 г. Арафат изнесе реч, в която заяви, че всички участващи във войната страни могат да живеят заедно в мир. В резултат на мирния процес, споразуменията от Осло от 1993 г. бяха одобрени за провеждане на избори на територията, което позволява самоуправление на Западния бряг и Ивицата Газа. Бяха проведени избори и Арафат бе избран за палестински президент.

2. Предизвикателства

Един от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваше Арафат, беше гневът, който се надигаше сред палестинците, които бяха недоволни от изхода на мирните преговори с Израел. Палестинците приписват мирните преговори за допълнително подпомагане и разширяване на израелските селища, безработица, конфискация на земята и израелски нападения. По време на участието на Арафат в ООП, Ал-Фатах и ​​Интифада той бележи ера на брутални атаки, терор и убийства, които го описват като лош лидер. След терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Шарон нареди на Арафат да бъде затворен в щаба си в Рамала от Израел до смъртта му. Този ход беше подкрепен от американския президент Буш, който определи Арафат като пречка за мира.

1. Смърт и наследство

През 1994 г. Арафат заедно с Шимон Перес и Ицхак Рабин от Израел получиха Нобелова награда за мир, а тримата подписаха преговорите в Осло II, което беше ново споразумение, което проправи пътя за някои мирни договори като споразуменията от Кемп Дейвид, река Уай. Меморандум, пътна карта за мир между израелците и ООП и протокола Хеврон. На 25 октомври 2004 г. Арафат развива симптоми, подобни на грип, но положението му само се влошава и той е откаран в Париж, Франция за по-нататъшно лечение. На 11 ноември 2004 г. обаче Арафат е обявен за мъртъв, след като е претърпял хеморагичен инсулт.