Страни с най-ограничителни тарифи
Вносът има пряко въздействие върху вътрешните индустриални, обществени здравни, екологични и безопасни инфраструктури на страните. Вносът може да доведе до нестабилност на цените, до наличие на продукти, които са заплаха за дадена страна, и до висока конкуренция с местните продукти за пазарен дял. За да защити местните продукти и местната промишленост, правителството може да избере политика за ограничаване на търговията с други страни. Някои от начините, по които една страна може да приеме, са високите тарифи за вносните стоки, търговските ограничителни квоти и други нетарифни политики, като забрана на определен внос. Тези защитни политики са необходими само ако местните индустрии се сблъскват с заплахи от внос, но те също могат да доведат до огромен дефицит в доставките на някои стоки в страната. Ограничителните тарифи правят скъпо и предизвикателно достъпът на чуждестранен продукт до местния пазар. Дори и да стигне до пазара, цената вероятно ще бъде по-висока от вътрешния продукт. Някои от страните с най-ограничителни тарифи са разгледани по-долу.
Гамбия
Гамбия е наложила ограничения върху вноса на сълзотворен газ, алкохолни спиртни напитки, разузнавателни значки, заглушители за огнестрелно оръжие, употребявани моторни превозни средства и благородни метали. Правителството на Гамбия също ограничава износа на необрязани диаманти, стоки, изнасяни от въоръжените сили и складови стоки. Тарифите се облагат с тези стоки, за да се ограничи тяхното движение във и извън страната. Правителството на Гамбия налага ограничителна тарифа от 71, 2% над споделената линия на международния връх от 15%, което прави почти пет пъти по-скъпо да се движат такива стоки. Високият рестриктивен внос защити местния пазар.
Джибути
Като част от либерализирания подход на Джибути към търговията, страната премахна митническите си тарифи и прие открити тръжни процедури, ограничени наддавания и прости споразумения между митническите органи и вносителите и износителите. Ограниченото наддаване е главно за възпиране на вноса на стоки, които представляват заплаха за икономиката на страната, за износ на стоки, които са в недостиг в страната. За ограничено наддаване тарифите са много високи, за да обезкуражат търговията. Страната е определила ограничителната си тарифа с 65% над дела на световния връх от 15%, за да обезкуражи наддаването.
Бермуда
Бермудите са една от страните с най-високи ограничения по отношение на международната търговия. Целият внос и износ се облагат с мита и данъци независимо от стойността, тъй като няма минимален праг. Митата се прилагат при ставка между 0% и 150%. Вносът също подлежи на такса за кея. Според докладите на Световната банка за 2015 г. страната начислява ограничителна тарифа от 63, 8% над споделената линия на световния връх от 15%.
Високи тарифи: Защита на вътрешния пазар спрямо пречките пред външната търговия
Други страни с много рестриктивни тарифи са Етиопия, Гвинея, Камерун, Гвинея-Бисау, Бенин и Того. Тези страни имат над 50% от дела на тарифните линии, надвишаващи световния пик от 15%. Повечето от страните с високи рестриктивни тарифи са главно в развиващите се икономики на Африка и Азия. Високите рестриктивни тарифи са предназначени за защита на местните индустрии и продукти чрез консолидиране на пазара и насърчаване на местната конкуренция. Опасността от по-рестриктивните тарифи е липсата на търговски партньори и липсата на достъп до международния стоков пазар
Страни с най-ограничителни тарифи
ранг | Държава | Дял на тарифните линии над 15% |
---|---|---|
1 | Гамбия | 71, 2% |
2 | Джибути | 65, 0% |
3 | Бермуда | 63, 8% |
4 | Етиопия | 56, 4% |
5 | Гвинея | 56, 0% |
6 | Камерун | 54, 3% |
7 | Гвинея-Бисау | 51, 6% |
8 | Бенин | 51, 0% |
9 | Да отида | 51, 0% |
10 | Сиера Леоне | 49, 9% |