Страни с най-нисък достъп до електроенергия

Много страни по света все още нямат широкоразпространен достъп до електричество, въпреки усилията за електрификация в селските райони. Освен това, на много места хората с електричество могат да разчитат само на периодична и нестандартна електрическа енергия. Статистиката показва, че 67% от развиващите се страни все още отива без битова електроенергия. Достъпът до електрическа енергия носи много ползи, които включват ползването на редица социални, икономически и технологични постижения. В Африка френска консултантска фирма стартира програма за енергийни съоръжения, която ускорява изграждането на селски инфраструктури за доставка на електрическа енергия в най-отдалечените райони на континента. Друга инициатива в Африка е тласък за въвеждане на системи за възобновяема енергия, като вятърни, слънчеви и геотермални генератори, които да захранват селските райони на Африка. Целта им е да се създаде надеждна и евтина енергийна програма.

10. Танзания (15, 3% от населението)

Танзания се нуждае от електрическа енергия и само 15.3% от населението има достъп до електричество. Въпреки това страната може да се похвали с наличието на различни потенциални източници на енергия от биомаса, слънчева енергия, вятър, въглища, геотермална енергия, природен газ и уран. За съжаление повечето от тях остават слабо развити. Селските райони използват биомаса, събрана от танзански гори, за да посрещнат около 80% от своите енергийни нужди, като изгаряне на дърва за готвене и хранене, като по-нататъшно влошаване на деградацията на местообитанията. Проведено е проучване за привеждане на електроенергията в селските райони на Танзания, въпреки че е установено, че повечето средства не са осъществими. TANESCO е националната компания, която доставя много средства за ограниченото снабдяване с електроенергия на нацията. Правителството продължава да подобрява целта си да доставя електричество на всички народи в своите региони.

9. Нигер (14, 4% от населението)

Нигер има трудности с доставката на електроенергия на своите граждани, а комуналните услуги обслужват само около 14, 4% от населението. Голяма част от населението на Нигер живее в селските райони, повечето от които са без електричество. Въпреки че електричеството не е основната енергия, използвана от местните хора и повечето от тях са свикнали да отидат без нея, достъпът ще помогне за подобряване на икономическото развитие и цялостното развитие на живота им. Както и в много други части на Африка, биомасата е най-широко използваният източник на енергия тук. Втечненият нефтен газ (LPG) е друго гориво, което домакинствата могат все повече да използват през следващите години.

8. Сиера Леоне (14, 2% от населението)

Сиера Леоне има само около 14, 2% от населението, което в момента има достъп до електроснабдяване. Световната банка е предоставила на Сиера Леоне кредитна линия от 40 милиона долара, с която би могла да разшири достъпа на електроенергия до своите селски райони. Проектът за реформа на енергийния сектор ще създаде жизнеспособна управленска структура, която би трябвало да подобри националното електроразпределение в цялата страна. Това от своя страна ще подобри социалните услуги, здравеопазването и образованието, както и ще предостави нови икономически възможности за селските семейства на Сиера Леоне.

7. Буркина Фасо (13, 1% от населението)

Буркина Фасо също е в недостиг на енергия и само 13, 1% от населението на страната има достъп до електричество. През 2013 г. Световната банка отпусна кредит в размер на 50 милиона долара за подпомагане на страната в проекта за развитие на електроснабдяването. Това ще включва подобряването на електроснабдяването на около 40 селски града чрез въвеждане на нови преносни линии. Целта е да се създаде по-надеждна електрическа мрежа, която да подобри живота на тези в селските райони като цяло. Този проект ще има за цел също да подобри капацитета на водите на Буркина Фасо и термалните станции и да достигне до тях. Всички тези усилия се правят с надеждата за подобряване на жизнения стандарт на гражданите на страната.

6. Централноафриканска република (10, 8% от населението)

Централноафриканската република разполага само с 10, 8% от населението с електричество. Основната причина за този недостиг е серията от чести бунтове и военни преврати, които се появяват там, които предизвикват редица икономически кризи. Това се влоши от преместването на повече от 930 000 от неговите граждани през 2004 г. поради тези местни конфликти. Всъщност 50% от населението на страната зависи от хуманитарната помощ. Вероятно ще е известно време, преди да бъдат изпълнени изискванията за електроенергия или дори да се види подобрение, докато страната не постигне по-стабилно правителство.

5. Либерия (9, 8% от населението)

Либерия също има кратък запас от електрическа енергия и само 9.8% от населението му има електричество. Енергийното снабдяване в страната се произвежда предимно (80%) от биомаса, повечето от която е предназначена за готвене и отопление. Въпреки това, град Монровия има около 85% от населението си с дървени въглища. Някои селски домакинства използват електрически генераторни комплекти, въпреки че те се нуждаят от скъпо внасяно гориво. По-голямата част от електричеството и петрола в Либерия се използват за транспорт и градско промишлено производство.

4. Малави (9, 8% от населението)

Малави има недостиг на инфраструктура за снабдяване с електричество в селските райони, тъй като е необходима, и само 9, 8% от населението на страната има достъп до нея. Програмата на правителството по Проекта за подкрепа на енергийния сектор включва проучвания за добавяне на допълнителни водноелектрически централи, както и такива, захранвани от вятърни, слънчеви и биогазови източници. Световната банка беше източник на заем от 85 милиона долара, улесняващ част от проекта. Правителството се надява да разшири достъпа си до своите селски райони с бъдещия успех на този проект.

3. Бурунди (6, 5% от населението) \ t

Бурунди също е в недостиг на енергия, като само 6, 5% от населението има достъп до електричество. Въпреки че 90% от общото население живее в селските райони, само малък процент от тях се радват на ползите от електричеството. Хидроелектрическото захранване, произвеждано от Бурунди, претърпява ежедневни прекъсвания на тока по време на сухия сезон. Потреблението на биомаса допринася с около 94% от енергийните му нужди, а изгарянето на биомаса включва гориво, дървени въглища, селскостопански остатъци и тор. Алтернативната енергия се осигурява от слънчева и вятърна енергия. Министерството на енергетиката и мините си партнира с "ЕнДев" от 2010 г. в опит да внесе слънчевата енергия в страната за целите на електрифицирането на селските райони.

2. Чад (6.4% от населението)

Чад има недостиг на инфраструктура за снабдяване с необходимата селска електроенергия и само 6, 4% от населението има достъп до енергийните стоки. Транспортът и енергията също липсват в повечето селски райони. Електроенергията се доставя до голяма степен от геотермални централи, докато горивото идва главно под формата на дърво. Около 80% от населението на страната работи в селскостопанския сектор. Чад зависи от чуждестранните инвестиции за по-големите си проекти, като тръбопровода Чад-Камерун и развитието на няколко от основните му нефтени находища.

1. Южен Судан (5.1% от населението)

Южен Судан има само 5, 1% от населението, което има достъп до електричество. Тя има по-малко от 1% от пътищата, които са павирани, а по-малко от 1% от населението има официално жилище в западен стил, както бихме го признали. Такова желание за съоръжения е резултат от 30-годишната война и пренебрегването на правителството. Сега правителството се опитва да привлече чуждестранни инвеститори за провеждане на разнообразни бизнес начинания в Южен Судан. Много от тях ще бъдат за производство и разпределение на електроенергия, транспортна инфраструктура и развитие на собствеността.