Председатели на Бангладеш

Парламентът избира президента на Бангладеш и на свой ред назначава няколко висши правителствени позиции. Конституцията на Бангладеш гарантира на президента висока степен на имунитет, тъй като той не отговаря пред никого за действията си, освен парламентът, който може да го отстрани. Президентът също има право да откаже да одобри всички законопроекти, приети от дома. Въпреки това, за разлика от много републики по света, Бангладешкото председателство е по-скоро церемониална позиция и той може да действа само по директивата на министър-председателя и кабинета. Президентът може да служи само на един срок в живота си.

Шейх Муджибур Рахман

Шейх Муджибур беше първият президент на Бангладеш. Той дойде на власт през 1971 г., когато страната се нарича Източен Бангладеш. През 1972 г. е заловен и затворен в Бангладеш, а неговият заместник заема длъжността председател. Той отново става президент през 1972 г. след задържането му.

Рахман представи държавната политика на национализма, демокрацията, секуларизма и социализма. Той е признат за спасяване, след като икономиката е била опустошена от война. Неговото правителство се фокусира върху рехабилитацията, облекчаването и възстановяването на провалената икономика. През 1974 г. той обявява извънредно положение след втора революция, когато в Бангладеш е въведено едно партийно изпълнително председателство. Всички партии бяха разпуснати и принудени да се присъединят към Националната партия.

Рахман помогна на Бангладеш да стане член на Организацията на обединените нации и на Движението за неприсъединяване. Неговите постижения включват търсенето на хуманитарна помощ и помощ за развитие от западните страни за насърчаване на развитието в Бангладеш. По време на неговото управление той национализира стотици фирми и индустрии в страната и започна земеделски реформи. Той също така получи държавни програми за разширяване на санитарните условия, основното образование, здравеопазването, електроенергията и храните. Той бил убит през 1975 г. и новото правителство пое.

Зиаур Рахман

Зяур Рахман е първият избран за президент на Република Бангладеш. За пръв път дойде на власт като заместник-председател на Sayem, но когато Сайм се пенсионира пет месеца по-късно, той поема ролята на председателството. Той се опита да съживи деморализираната демокрация, да подобри икономическата ситуация в неговата страна и да постави акцент върху семейното планиране. След избирането му за президент през 1978 г. той отмени забраната на политическите партии, пусна пресата и въведе концепцията за пазарна икономика. През 1979 г. неговата партия Националистическата партия Зиаур Бангладеш спечели огромна подкрепа в политическите преизбори и взе 207 места от 300 избрани места. Той отхвърли БАКСАЛ и настояваше за религията на своя народ. Той въведе ислямската вяра като задължителен предмет във всички бангладешки училища. Той подчертава национализма и по някакъв начин отчуждава бенгалската общност. По време на царуването си, насилието и войнствеността между общностите тероризираха страната.

Хусайн Мохамед Ершад

Ershad поема председателството през 1983 г. след убийството на Abdus Sattar. Той разпусна съществуващия Парламент, обяви военно положение и стана главен администратор на военното право (CMLA), прекрати конституцията на Бангладеш и, подобно на Mujibur, спря всички политически партии в страната. През 1986 г. той решава политическите права на държавата и страната, прехвърлена от военно положение. Когато опозиционните партии се обединиха срещу него през 1987 г., той обяви извънредно положение и разпусна парламента, обещавайки нов кръг от преизбиране през следващата година. Партията на Ятия спечели изборите и направи исляма държавна религия. Последваха години на политическа нестабилност и накрая той беше принуден да подаде оставка през 1990 година.

Шахабудин Ахмед

Ахмед служи като 12-ти президент и някога е бил главен съдия на Бангладеш. Той дойде на власт след въстанието, което видя, че Мохамад Ершад е принуден да напусне поста си през 1991 г. и демокрацията придоби корените в страната. Той служи като главен съдия според 11-та конституционна поправка на Бангладеш. През 1996 г. е избран за президент на Бангладеш. Като пазач на правителството, първото му действие е било да затвори своя предшественик Хусейн Мухаммад Ершад. Под неговото управление страната премина от президентска към парламентарна система на управление.

Разрушена работа

Политическата арена на Бангладеш никога не е била известна с гладкото функциониране. В хода на 16-те си президенти досега страната преживява политически сътресения, с различни идеологии, въведени с почти всяка смяна на лидерството в страната. Страната е преживяла преврат, президентски импийчмънт, убийства и е имала толкова много действащи председатели, колкото самите официално избрани президенти. Бангладеш преживя хаоса и реформите на всеки нов президент. Абдул Хамид е настоящият президент в страната. По-рано изпълняваше ролята на председател на Националния парламент. През март 2013 г. той става действащ председател след смъртта на Zillur Rahman и е официално избран за президент скоро след това през април 2013 г.

Председателите на Бангладеш

Поръчка	Председатели на Бангладеш	Срок (и) в Службата
1	Шейх Муджибур Рахман	1971-1972; 1975
2	Абу Саид Чоудхури	1972-1973
3	Mohammad Mohammadullah	1973-1975
4	Хондакер Мостак Ахмад	1975
5	Абу Садат Мохамед Сайм	1975-1977
6	Зиаур Рахман	1977-1981
7	Абдус Сатар	1981-1982
8	Ахсанудин Чоудхури	1982-1983
9	Хусайн Мохамед Ершад	1983-1990
10	Шахабудин Ахмед	1990-1991; 1996-2001
11	Абдур Рахман Бисвас	1991-1996
12	Баруддоза Чоудхури	2001-2002
13	Мохамед Джамируддин Сиркар	2002
14	Iajuddin Ahmed	2002-2009
15	Zillur Rahman	2009-2013
16	Абдул Хамид	2013-настояще