Националните паркове на Норвегия
Кралство Норвегия се състои от Скандинавския полуостров, архипелага Свалбард и остров Ян Майен. Географията на Норвегия се състои от 3% обработваема земя, 37% от различни видове гори и 60% от планини, мочурища или езера, която е необработваема земя. От 1900 до 2003 г. биоразнообразието на Норвегия, особено в близост до строителната дейност, се е влошило значително от 48% на 12%.
Историята на националните паркове в Норвегия
Допреди 100 години екосистемите на Норвегия не бяха подложени на непосредствена заплаха. Първата инициатива за защитените територии беше изразена от Ингвар Нилсен, лидер на Норвежката асоциация за планински туризъм (DNT) през 1904 г. ДНТ продължи кампанията си за защитата на земите през 1923 г. до 1938 г. критерии за създаване на защитени територии. Законът е довел до създаването на първите два национални парка на Норвегия през 1962 г. до 1963 г., както и до създаването на правителствен съвет за естествена защита като консултативен орган за правителството на Норвегия. През 1964 г. съветът предложи да се създадат още 16 национални парка, на които са необходими 25 години, за да бъдат одобрени 15 предложения. През 2001 г. е създадено второто поколение на норвежките национални паркове, заедно с разширяването на границите за вече създадените паркове. След началото на индустриалната ера през 60-те години защитените територии са създадени като начин за регулиране на строителството на пътища, ваканционни жилища, лов, риболов и събиране на растения. Тази тенденция се влоши през последното десетилетие и опазването на редкия флора и фауна, заедно с екологичните изследвания и поддържането на референции, добавиха необходимостта от създаване на защитени територии.
Трите най-големи национални парка на Норвегия
В Норвегия има 44 национални парка, 37 от които са на континенталната част на страната и седем на Свалбард.
Национален парк Sør-Spitsbergen
Намира се в южния край на остров Шпицберген в архипелага Свалбард е националният парк Sør-Spitsbergen на Норвегия и е основан през 1973 г. Той е най-големият национален парк в Норвегия с площ 13 286 квадратни километра. Паркът има 65% район с ледена шапка, като голяма част от останалата част е тундра. Националният парк Sør-Spitsbergen има някои птици за защита на островите, които имат тревна растителност, райони с голи скали и сладководни езера. Bird Life International идентифицира парка като важно място за птици, а Isøyane Bird Sanctuary е признат за влажна зона с международно значение.
Национален парк Nordvest-Spitsbergen
Националният парк Nordvest-Spitsbergen, основан през 1973 г., е разположен на арктическия архипелаг на Норвегия в Свалбард и е вторият по големина национален парк в страната с обща площ от 9 914 квадратни километра. Фауната на парка се състои от арктическа лисица, колонии от морски птици и северен елен на Свалбард. Паркът е и зимен сън за моржа и полярни мечки. Благодарение на многобройните птичи колонии, паркът е обявен за важно място за птици от BirdLife International. В парка има някои от останките на горещите извори вулкан.
Национален парк Forlandet
Намиращ се в норвежкия архипелаг Свалбард, националният парк Forlandet е третият по големина парк в Норвегия с площ от 4 647 квадратни километра. Паркът е създаден през 1973 г. и е признат за най-северната популация в света на общата нишка и гама каменни печати. Паркът е признат за влажна зона с международно значение и също така е идентифициран като важно място за птици от BirdLife International.
Значение на националните паркове в Норвегия
Идеята за Националните паркове в Норвегия не е толкова стара, колкото в други страни и те са създадени, за да служат на двойна цел за опазване на естествените местообитания на страната и за развлекателни цели. Например, Национален парк Рондане, първият национален парк на страната, не е обявен за национален парк до 1962 г. Тези национални паркове са туристически обекти, а Норвегия насърчава туризма като цяло и екотуризма, освен подобряване на качеството и развитието на туризма. Норвегия има за цел да увеличи площта на парковете и резерватите, за да покрие най-малко 15% от площта на земята. Правителството е проявило интерес към запазването на морските екосистеми, които включват фиордите в западната част на страната и архипелага в югозападната част на Осло.
| ранг | име | Окръг (и) | Est. | ■ площ |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Сьор-Шпицберген | Свалбард | 1973 | 13 286 км2 (5 130 кв. Км) |
| 2 | Nordvest-Шпицберген | Свалбард | 1973 | 9 914 км2 (3 828 кв. Мили) |
| 3 | Forlandet | Свалбард | 1973 | 4 647 км2 (1794 кв. М.) |
| 4 | Хардангервида | Бускеруд, Хордалан, Телемарк | 1981 | 3 422 км2 (1 321 м²) |
| 5 | Nordre Isfjorden | Свалбард | 2003 | 2 954 км2 (1, 141 кв. Км) |
| 6 | Saltfjellet-Svartisen | Nordland | 1989 | 2 102 км2 (812 кв. Ми) |
| 7 | Reinheimen | Oppland, Møre og Romsdal | 2006 | 1969 км2 (760 кв. Мили) |
| 8 | Blåfjella-Skjækerfjella | Nord-Trøndelag | 2004 | 1924 км2 (743 кв. Мили) |
| 9 | Varangerhalvøya | Finnmark | 2006 | 1, 804 km2 (697 квадратни метра) |
| 10 | Dovrefjell-Sunndalsfjella | Møre og Romsdal, Oppland, Sør-Trøndelag | 1974 | 1 693 км2 (654 кв. Мили) |
| 11 | Breheimen | Oppland, Sogn og Fjordane | 2009 | 1 671 km2 (645 квадратни метра) |
| 12 | Børgefjell | Nord-Trøndelag, Nordland | 1963 | 1447 км2 (559 кв. Мили) |
| 13 | Øvre Anárjohka | Finnmark | 1975 | 1390 км2 (540 кв. Ми) |
| 14 | Land Nordenskiöld | Свалбард | 2003 | 1 362 км2 (526 кв. Мили) |
| 15 | Jostedalsbreen | Sogn og Fjordane | 1991 | 1 310 км2 (510 кв. Мили) |
| 16 | Земя Sassen – Bünsow | Свалбард | 2003 | 1230 км2 (470 кв. Мили) |
| 17 | Йотунхаймен | Oppland, Sogn og Fjordane | 1980 | 1, 151 km2 (444 квадратни метра) |
| 18 | Indre Wijdefjorden | Свалбард | 2005 | 1, 127 km2 (435 квадратни мили) |
| 19 | Forollhogna | Sør-Trøndelag, Hedmark | 2001 | 1, 062 km2 (410 квадратни мили) |
| 20 | Rondane | Hedmark, Oppland | 1962 | 963 km2 (372 sq mi) |
| 21 | Reisa | Troms | 1986 | 803 km2 (310 квадратни мили) |
| 22 | Øvre Dividal | Troms | 1971 | 750 км2 (290 кв. Мили) |
| 23 | Stabbursdalen | Finnmark | 1970 | 747 км2 (288 кв. Мили) |
| 24 | Junkerdal | Nordland | 2004 | 682 км2 (263 кв. Км) |
| 25 | Lomsdal-Visten | Nordland | 2009 | 682 км2 (263 кв. Км) |
| 26 | Femundsmarka | Hedmark, Сьор-Тренделаг | 1971 | 573 км2 (221 кв. Мили) |
| 27 | Rohkunborri | Troms | 2011 | 571 км2 (220 кв. Мили) |
| 28 | Folgefonna | Hordaland | 2005 | 545 км2 (210 кв. Мили) |
| 29 | Langsua | Оплан | 2011 | 537 км2 (207 кв. Мили) |
| 30 | Hallingskarvet | Бускеруд, Хордаланд | 2006 | 450 км2 (170 кв. Мили) |
| 31 | Skarvan и Roltdalen | Nord-Trøndelag, Sør-Trøndelag | 2004 | 441 км2 (170 кв. Мили) |
| 32 | Sjunkhatten | Nordland | 2010 | 417 км2 (161 кв. Мили) |
| 33 | Итре Хвалир | Østfold | 2009 | 354 км2 (137 кв. Мили) |
| 34 | Færder | Vestfold | 2013 | 350 км2 (140 кв. Ми) |
| 35 | Lierne | Nordland | 2004 | 333 км2 (129 кв. Мили) |
| 36 | Seiland | Finnmark | 2006 | 316 km2 (122 квадратни мили) |
| 37 | DOVRE | Оплан | 2003 | 289 km2 (112 квадратни мили) |
| 38 | Làhku | Nordland | 2012 | 188 км2 (73 кв. Мили) |
| 39 | Rago | Nordland | 1971 | 171 км2 (66 кв. Мили) |
| 40 | Ånderdalen | Troms | 1970 | 125 км2 (48 кв. Мили) |
| 41 | Øvre Pasvik | Finnmark | 1970 | 119 км2 (46 кв. Мили) |
| 42 | Fulufjellet | Hedmark | 2012 | 83 км2 (32 кв. Мили) |
| 43 | Møysalen | Nordland | 2003 | 51 км2 (20 кв. Мили) |
| 44 | Gutulia | Hedmark | 1968 | 23 км2 (8, 9 кв. Мили) |
