Кои са въртящите се дервиши или мевлеви?

Въртящите се дервиши

Мевлеви е суфийски орден в провинция Коня, Турция, известна с практиката си на въртене като форма на спомен за Бога. Ритуалите, изпълнявани от вихровите дервиши, са признати за една от най-трайните духовни практики в света. Дервишите живеят живот на аскетизъм и бедност и са известни като пазители на мъдрост и просветление.

История на вихровите дервиши

Вихърният танц е популяризиран от Мевлана Джалалуддин Руми (1207-1273), която е суфийски мистик и поет. Както легендата разказва, Руми се натъкнал на златни мравки на градския пазар, пеейки песни с благоговение към Аллах, и започнал да се върти в кръг с протегнати ръце. Когато Руми се завъртя, той влезе в транс и стана екстатичен, и с това се роди танцът. След смъртта на Руми, последователите му продължили с практиката и сформирали секта Мевлеви. Орденът придобива известност в Османската империя, когато допринася значително за музиката и поезията.

Цел на въртящия се танц

Руми, като основател на танца, каза, че дервишите представляват планетите около Слънцето в Слънчевата система. Въртящите се дервиши признават мястото на човечеството в космоса и се присъединяват към движението на земята. Танцът се тълкува и като възпроизвеждане на смъртта и възкресението, където умът се издига и тялото се оставя на земята. Танцът често се възприема като начин за обединяване с космическите сили, както и с вечността и установяване на връзка между човечеството и божествеността.

Церемонията по Сама на въртящите се дервиши

Вихърният танц заема важно място в церемонията по Сама, която се изпълнява в ритуалната зала (самахане). За да стане момче на дервиш, той посещава училища, наричани текеси, където след 1001 дни може да му бъде позволено да изпълни танца. Whirlers трябваше да постят няколко часа, преди да започнат танца. Ритуалът е строг и предопределен и танцьорите започват да се кланят на шейха, около който се въртят. Шейхът продължава да се върти по оста си. Джакузитата са високи кафяви шапки, наричани сикке, което представлява надгробния камък.

Разходката Devr-i-Veled включва величествено шествие от завихрячите около залата, носещи черни наметала (hirka), за да символизира гроба. След това дервишите простират ръцете си, за да позволят на черните наметала да паднат, разкривайки бели дрехи или тениски, които представляват смърт. Танцьорите продължават да се въртят на левия си крак, докато десните им длани са изпънати нагоре, а левите - на земята. Дясната ръка е поставена, за да получи Божията благодат, която се дава на земята през лявата ръка. Очите остават отворени, но нефокусирани и се възпроизвежда музикален репертоар, известен като ney. В края на танца се чете част от Корана, а дервишите и шейхът се отклоняват с мир.

Спад и съвременна практика

След падането на Османската империя през 1924 г. в Турция се наблюдава спад. Завъртането на текети е забранено по Закон 677, приет от новия владетел Кемал Ататюрк. Кемал настоява, че Турция, тъй като е модерна страна, няма възможност за магията на Дервиш. Днес танцът все още е забранен в нацията. Сектор „Мевлеви” е активен, но им е било разрешено частично да изпълняват публично танца през 1953 г. за туристически цели. Танците се провеждат редовно в Коня и Истанбул.