Какво е слънчево изригване?

Слънчевата факела може просто да се определи като рязко и мощно излъчване или излъчване, което се случва, когато се освободи магнитна енергия в слънчевата атмосфера. В Слънчевата система слънчевите изригвания нямат равни по отношение на експлозивната сила. Както се наблюдава от човешкото око, слънчевите изригвания се наблюдават като ярки петна по слънцето, които могат да продължат някъде между няколко минути и няколко часа. Първият запис на слънчевата светлина е на 1 септември 1859 г. от двама учени на име Ричард Ходжсън и Ричард Карингтън.

Причини за възникване на слънчеви изригвания

Слънчевите изригвания се извършват в активни зони около слънчевите петна. Слънчевото петно ​​се отнася до ефемерно явление на фотосферата на слънцето, наблюдавано като място, което е по-тъмно от околните райони. Слънчевото петно ​​има по-ниска повърхностна температура, която е резултат от магнитно поле. Внезапното освобождаване на магнитната енергия е това, което в крайна сметка дава толкова много енергия на факли. Енергията, излъчвана от слънчевата светлина, може да се приравни на енергията, генерирана от милиони водородни бомби от 100 мегатона, които се изключват едновременно.

Факелите са причинени от взаимодействието между бързо движещите се заредени частици (като електрони) и плазмената среда в слънчевата атмосфера. Бързо движещите се заредени частици са резултат от пренос на магнитен поток, който също се нарича магнитно повторно свързване. Това явление на магнитно повторно свързване е това, което в крайна сметка причинява внезапен енергиен взрив, който ускорява частиците. Резултатът е, че взривът може да се разшири навън, създавайки коронално изхвърляне на маса. Източникът на слънчеви изригвания е добре известен, но механизмите, които участват в превръщането на енергията от магнитна в кинетична, са все още неизвестни.

Възникване и ефекти

Честотата на слънчевите изригвания също е неизвестна, тъй като тя варира. Когато слънцето е „активно“, може да има няколко пламъка на ден. От друга страна, периодите, когато слънцето е „тихо”, се превеждат на по-малко от една факла в седмица. Размерите на слънчевата светлина също се различават. По-малките факли са по-чести от по-големите слънчеви изригвания.

Докато по-голямата част от радиацията, излъчвана от факела, не се възприема от хората без подходящо оборудване, ефектите от факела могат да бъдат преживени. Ефектите се наблюдават, когато рентгенови лъчи и други излъчвания засягат йоносферата на планетата, което води до смущения в комуникационните услуги на далечни разстояния.

3 юли 2012 г. бе отбелязан като ден, когато земята беше пропусната от масивна, потенциално вредна слънчева светлина. Факелът беше толкова голям, че беше описан като слънчева свръх-буря. Данните все още са неясни, но НАСА е определила шансове за подобно събитие, което ще се случи между 2012 г. и 2022 г. при 12%.

Може ли слънчевите изригвания да се виждат от Земята?

Тъй като пламъците засягат всички слоеве на слънчевата атмосфера, а именно короната, хромосферата и фотосферата. Резултатът от слънчевата светлина е, че се създава радиация, която пресича всички дължини на вълните на електромагнитния спектър. Произведената радиация включва подобни на радио вълни, гама лъчи и няколко други, които не могат да се възприемат с просто око. Поради тази причина няколко слънчеви изригвания преминават хората без да забелязват, ако нямат специализирано оборудване.