Какво е най-дългата епична поема?

Епична поема е дълга поезия, която разказва история. Този тип история обикновено е съсредоточена около важно събитие в историята или културата на определено място и често описва някакъв акт на героизъм, демонстриран с главен характер. Епичните стихотворения са написани с дактилен хексаметър, специфичен ритъм, използван в определена поезия. Смята се, че този вид литературно произведение произхожда от исторически устни традиции за разказване на истории и се характеризира с обсъждането на културни въпроси, норми и ценности. Тази статия подчертава най-дългата епична поема, написана някога.

Какво е най-дългата епична поема?

Най-дългата епична поема, написана някога, е Махабхарата, древен индийски санскритски епос. Това стихотворение разказва историята на двама князе, Каурава и Пандава, по време на войната Курукшетра. Тази война започна в резултат на конфликт между тези двама души, които също бяха братовчеди, и правото им да управляват кралството на Куру. Няколко герои играят ролята на разказвач в рамките на този епос, като разказват няколко истории едновременно. С течение на времето много от тези истории са извлечени и разширени, което води до редица литературни произведения.

Махабхарата съдържа около 1, 8 милиона думи, които се разпространяват в нейните 200 000 стиха. От тези стихове около 24 000 са нейната централна идея и се наричат ​​Бхарата. Махабхарата е организирана в 18 специфични книги, известни също като parvas. Тези книги обхващат голям брой събития, включително начина, по който историята е била разказана първоначално на автора, събитията, довели до войната, и последиците от сраженията.

Част от историческата информация за поемата все още не е потвърдена. Повечето учени, например, вярват, че тази поема датира от 8-ми до 9-ти век пр. Хр., Въпреки че други предполагат, че произходът му може да достигне до 400 г. пр. Хр. Някои хора твърдят, че епосът е бил написан през няколко поколения, въпреки че повечето изследователи откликват Вяса на писането на основната част от поемата. Според много хиндуи, Вяса съществува като част от бога Вишну.

Теми на Махабхарата

Махабхарата се смята за толкова важен, колкото и Коранът, Библията, пиесите на Шекспир и епичните поеми на Омир. Тя често е част от философски и религиозни дискусии, особено от гледна точка на пурусарта, която представлява четирите основни цели в живота, както се практикува в индуизма. Другата основна тема на Махабхарата е идеята за справедлива или справедлива война. В Махабхарата един от героите представя тази идея, като пита дали страданието, причинено от войната, е оправдано. Този въпрос води до дискусия между няколко героя в книгата, които продължават да определят някои правила на войната. Тези правила включват теми като условия на плен, лечение на пострадалите, причиняване на атака, и които могат да бъдат атакувани. Тази дискусия повлия на редица въпроси във военната етика. Един от тези резултати е Теорията за справедливата война, която установява набор от критерии, които диктуват дали една война може да бъде морално оправдана.