Какво е космическа нежелана? Дефиниция на космическа нежелана поща

Космическия боклук, наричан още орбитален отлом или космически боклук, е колекция от обекти, направени от хора, които са в орбита в пространството. Голям брой от тези обекти бяха част от експедициите на човечеството в космоса, а някои от тях са частици от материал, образувани при сблъскване на човешки обекти с други слънчеви обекти. Тези материали варират по размер, от някои по-малки от 0, 4 инча до някои по-големи от 4 инча и се оценява на около 170 милиона обекта в космоса. Често космическите боклуци са под формата на счупени ракети и спътници, както и на метални частици.

Земната орбита

Земната орбита е разделена на три различни региона. Ниската земна орбита (LEO) обхваща разстояние от 125 до 1250 мили от земята. Парчета боклук в тази област са засегнати от земната атмосфера, която променя орбитата си и ги връща обратно към земята. Комуникационните и навигационните спътници са в полусинхронната орбита, която е между 6000 и 12 000 мили над земята. Телекомуникационните и метеорологичните спътници са в геосинхронна земна орбита, която е повече от 22 000 мили над земната повърхност

Синдром на Кеслер

Космическото боклук съществува в различни области на орбитата, още по-далеч от Земята и някои по-близо. Онези, които са най-малко 1200 мили от земята, са леки частици, които най-вероятно са прах, охлаждащи вещества или боя, която се отлепва от космическите совалки и сателити. В нискоземната орбита (LEO) обектите се движат с високи скорости до 4 мили в секунда. При такива зашеметяващи скорости, една малка следа от боя можеше да доведе до удар, подобен на този на 550 килограма, движещ се със скорост от 60 мили в час. Такива малки петънца в пространството могат да повлияят на увреждането на полезни спътници и техните компоненти (като резервоари под налягане). Тъй като все повече и повече активност продължава в космоса, все по-голямо количество отломки се оставя в орбитата. Тази верижна реакция се нарича синдром на Кеслер. Частиците се сблъскват по пътя на орбитата, създавайки повече отломки, които ако не бъдат контролирани, ще продължат да причиняват повече вреди на спътниците и ракетите. Например през 1996 г. френски спътник е бил повреден, когато се е сблъскал с отломки от френска ракета, която е избухнала преди десетилетие. През 2009 г. търговският сателит на САЩ Iridium е бил повреден, когато се сблъска с несъществуващия руски спътник. По същия начин през 2007 г. китайският анти-сателитен тест, използвал ракета за унищожаване на стар метеорологичен спътник, създаде повече от 3000 парчета отломки в пространството.

Намаляване на космоса

В близкото минало различни организации за изследване на космоса като НАСА работят с цел намаляване на количеството космически джонки, добавени към орбитата на Земята, чрез прилагане на по-добри проекти. Япония, Китай, Франция, Русия и Европейската космическа агенция издадоха насоки за начините за намаляване на орбиталните отломки. Почистването на вече съществуващите отпадъци в орбитата е най-голямото предизвикателство поради високите финансови разходи. Предложението да се използва лазер, за да се постигне пренасочване на пътя, което не би повредило обекта, се смята за осъществимо.