Какво е частен затвор?

Частни затвори

В отговор на нарастващия брой на затворниците, няколко правителства по света са възприели използването на частни затвори. Частните затвори са затворени от частни лица чрез договорно споразумение с правителството. Методите, използвани за създаване на частни затвори, включват приватизацията на държавните затвори, възлагането на управленски правомощия на обществен затвор на частна компания или корпорация или получаване на разрешение от правителството за изграждане на частен затвор.

От 19-ти век съществуват частни затвори. Използването им се е увеличило през 20-ти век и продължава да нараства в някои държави. Когато правителство сключи договор с частен затвор, той извършва редовни плащания на затворник или свободни места в затвора за издръжка на затворниците.

Защо да използваме лични затвори?

Частните затвори се разглеждат като алтернативно място за жилищните затворници, за да се облекчи претоварването в обществените затвори. Смята се, че е по-лесно да се управлява бюджет с ниски разходи, като се осигурява подобно третиране на затворниците, както в публичните затвори. Понякога се предлагат по-добри програми за рехабилитация и обучение на лишените от свобода в частни затвори. Правителството на САЩ увеличи зависимостта си от частни затвори за задържане на имигранти, които извършват граждански престъпления.

Използването на частни затвори бързо нараства в администрацията на Тръмп поради разширяването на минималната присъда за незаконна имиграция до пет години. Увеличението ще повиши националното население на затворниците с повече от 65 000 души. Затова ще са необходими повече частни затвори.

Критики

Няколко религиозни групи, политически групи и индивиди критикуваха използването на частни затвори като несигурни като средство за настаняване на затворници. Например трима затворници, държани в държавния затвор в Кингман Аризона, са избягали и са извършили няколко убийства, отвличания и обири. Макар че тримата бяха задържани, критиците повдигнаха въпроса за това колко сигурни са частните затвори. Подобряването на сигурността чрез инвестиране в камери за наблюдение, охрана, здрави огради и изискване на задълбочени мерки за проверка на посетителите бяха мерки за безопасност, които бяха обсъдени.

Частните затвори са критикувани за това, че поддържат вид на ефективност на разходите и ефективност, докато в действителност институциите нямат достатъчно персонал и не са подходящи за работа с лишените от свобода. Американският съюз за граждански свободи посочи липсата на отчетност от страна на частните затвори относно начина, по който те управляват дейността си и управляват своите средства. Липсата на отчетност води до лоши санитарни и здравни услуги. Някои частни затвори са обвинени в подкупване на съдии, за да дават по-дълги присъди на осъдени, преди да ги изпратят в частния затвор.

Някои частни затвори също използват голяма сила при работа с лишени от свобода. Институцията за млади правонарушители в Ашфийлд и Центърът за сигурно обучение „Райнсбрук“ са регистрирали нарастващи случаи на насилие със стотици нападения срещу затворници всяка година. В отговор на това няколко държави са намалили зависимостта си от частните затвори чрез отмяна на договорите и забрана на вноса и износа на затворници. Други страни са забранили изграждането на частни затвори без одобрен договор.