Каква беше Суецката криза?

Суецката криза, известна още като Синайска война или Кадишска операция, беше нахлуването в Египет от Израел, Великобритания и Франция в края на 1956 г. с цел да се овладее Суецкият канал и да се свали Гамел Абдел Насер, египетския президент. Въпреки това политическият натиск от САЩ, ООН и Съветския съюз принуди тримата нашественици да се оттеглят, причинявайки унижение на Великобритания и Франция и укрепване на президента Насър. Трите страни постигнаха някои военни цели, но Суецкият канал беше затворен за шест месеца от октомври 1956 г. до март 1957 г., като ООН формира мироопазващите сили на ООН за наблюдение на египетско-израелската граница.

История на Суецкия канал

Суецкият канал е открит през 1869 г. след завършването на строителството, което е финансирано съвместно от френското и египетското правителство. Тя се управлява и управлява от Универсалната компания на Суецкия морски канал, като околността остава египетска територия. Каналът засили търговията между страните и помогна на европейските колониални сили да контролират своите колонии. През 1875 г. Египет разполага с 44% своя дял от канала към британците, като френските поддържат мажоритарните дялове. Когато Великобритания нахлува в Египет през 1882 г., те превземат страната, включително и самия канал. Каналът е обявен за неутрална зона през 1888 г. по време на Константинополската конвенция. Каналът беше стратегически важен по време на Първата и Втората световна война като път за превоз. След Втората световна война британците укрепиха и засилиха позицията си в Суец. Каналът стана източник на нарастващо напрежение в англо-египетската връзка. През 1951 г. Египет анулира англо-египетския договор от 1936 г., който дава на британския договор отдаване под наем на канала за 20 години. Британците обаче отказаха да се оттеглят, което доведе до военен преврат на 25 юли 1952 г., който установи Египет като република.

Спорът

Египет подложи товара и превозите от и към Израел, за да ги претърси и конфискува, докато минаваше през Суецкия канал. През 1951 г. Съветът за сигурност на ООН надделя над Египет за прекратяване на ограниченията и за прекратяване на всякаква намеса в такъв превоз. През 1954 г. Насър спонсорира нападения в Израел, предизвиквайки поредица от репресивни операции. Той преследва и политики, които разочароваха британската цел в Близкия изток, като по този начин увеличиха враждебността между Египет и Великобритания. През юли 1956 г. Насър национализира Суецкия канал и замрази всички активи на компанията от Суецкия канал и затвори канала към израелския кораб. Британците взеха решение за военна намеса като средство или за възстановяване на контрола над канала. Действието на Насър разгневи и френското правителство, което също взе решение за военната намеса.

Нашествието

Израелското военно планиране за операцията се съсредоточи върху залавянето на град Шарм ел-Шейх, което ще им позволи да имат достъп до Червено море. Ивицата Газа също беше цел, тъй като тя беше тренировъчната площадка за групата на Федайен. Израелските военновъздушни сили започнаха конфликта на 26 октомври 1956 г. в 1500 часа с поредица от нападения над Синай. Египетските войски надигнаха енергична защита, но през първия ден бяха преодолени, докладвайки за жертва от 260. На 30 октомври 1956 г. египетският флот изпрати военния си кораб в Хайфа. Въпреки това, корабът е бил преодолян от израелските сили, които са нанесли щети на двигателя на кораба. На 31 октомври британските войски се присъединиха към войната на северното Червено море. Войната ще се засили през следващите пет дни с участието на Франция във войната. Политическият натиск и заплахите от икономически санкции принудиха британците да обявят прекратяването на огъня на 6 ноември 1956 година.

Жертви, произтичащи от Суецката криза

Изчислено е, че произшествието е над 3000, като Египет отчита най-голям брой. Британците са регистрирали 16 смъртни случая и 96 ранени, докато френските жертви включват десет починали и 33 ранени. Израелски са регистрирали 231 смъртни случая и 900 наранявания, докато египетските жертви включват 100-3000 смъртни случая и 4000 наранявания.