Каква беше ливанската криза от 1958 г.?

Ливанската криза от 1958 г. е политическа криза, предизвикана от политически и религиозни вълнения в страната, водещи до американска военна намеса. Интервенцията продължи три месеца до края на мандата на тогавашния президент Камил Шамун. Президентът поиска намесата, като американските и ливанските сили успешно заемат пристанището и международното летище в Бейрут в края на интервенцията. Имаше взривоопасни твърдения, че президентът иска да остане на служба по-дълго от очакваното чрез промяна на конституцията.

История на кризата

Ливан бе заплашен от граждански вълнения между моранитските християни и мюсюлманите през 1958 г. Напрежението се разраства между Ливан и Египет и ескалира още повече, когато президентът Камил, който е про-западен християнин, не успява да прекъсне дипломатическите отношения със западните страни, а именно Франция и Великият Британ, които нападнаха Египет по време на Суецката криза. Египетският президент Гамел Насър е разгневен от действието на президента Камил до такава степен, че е готов да направи каквото и да е необходимо за тежките му отношения с Ливан. Напрежението беше допълнително подхранвано от подкрепата на президента Камил за пакта Багдад, който също бе прозападният и беше възприет от президента Насър като пречка за арабския национализъм. В отговор на тази заплаха Сирия и Египет се обединиха, за да сформират Обединената арабска република с ливанския премиер Рашид Карами, който подкрепи египетския президент. Мюсюлманите в Ливан поискаха страната да се присъедини към UAR, докато християните предпочитат страната да се присъедини към западните сили. Нежеланието на президента Камил да се предаде на търсенето на мюсюлманите доведе до бунт от страна на много мюсюлмани с твърдението, че UAR, чрез Сирия, доставя оръжие. Президентът Камил съобщи действията на Сирия пред Съвета за сигурност на ООН, който изпрати екип за разследване на претенциите. Екипът обаче не намери съществени доказателства за твърденията на президента Камил. Последният удар за президента с опасност беше кървав военен преврат в Ирак на 14 юли 1958 г., в който загинаха прозападният крал и премиер на Ирак. Президентът Камил беше принуден да поиска американска намеса

Операция Синя прилеп

Президентът Айзенхауер от Съединените щати отговори на искането на Камил, като сформира операция „Синя прилеп“, за да се намеси в кризата. Целта на операцията е да защити режима срещу мюсюлманското въстание и всякакви заплахи от ливански съперници. Стратегията беше да се поеме управлението на международното летище Бейрут, пристанището на Бейрут и районите около града. Операция "Синя прилеп" включва около 14 000 мъже, съставени от 8500 американски армии и 5, 670 американски морски корпуса. Robert D Murphy бе изпратен в Ливан от президента Айзенхауер, за да убеди двете страни да постигнат компромис. И двете страни бяха призовани да обмислят избирането на умерен християнски генерал Фуад Чехаб, който да замени президента Камил. Но сегашният президент служи до края на мандата си на 22 септември 1958 г., което също бележи края на кризата. Американските войски напуснаха Ливан в края на октомври с една жертва. Инсталацията на новия президент сложи край на кризата с около 4000 души.