Какъв беше планът на Вирджиния?

Планът на Вирджиния, наричан още План за големи държави или План Рандолф, беше предложение за разпределение на разпределението на законодателните позиции в националното законодателство. Планът е написан от Джеймс Мадисън на Конституционната конвенция от 1787 г., докато чакат кворума да се събере.

История на плана на Вирджиния

Планът беше в интерес на Вирджиния, която беше най-гъсто населена държава тогава и други сравнително силно населени държави, тъй като искаше представителството във федералните законодателства да се претегля въз основа на населението и богатството на държавите. Той бе изготвен от представителя на Вирджиния в Конгреса на Конфедерацията Джеймс Мадисън, който по-късно стана 4-ти президент на Съединените щати, докато чакаше кворума на конституционната конвенция. Конвенцията дойде в момент, когато новопоявилите се САЩ бяха засегнати от икономически проблеми, водещи до радикални политически движения и опасения, че републиканският експеримент е на път да падне. Конвенцията беше призована да измени Устава на Конфедерацията, но планът на Вирджиния определи дневния ред за създаването на нова конституция, която ще носи на своя автор Джеймс Мадисън неформалното име на бащата на Конституцията.

Дебат относно плана на Вирджиния

Планът бе представен на 29 май 1787 г. пред събранието от ръководителя на делегацията на Вирджиния, губернатора Едмънд Рандолф. Той съдържаше 15 резолюции, целящи да определят правомощията и структурата на националното правителство. Той предложи три национални правителства, съставени от изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Той също така предложи двукамарен законодателен орган, в който държавите биха имали гласове, пропорционални на населението. Това предложение беше подкрепено от големите държави. На 15 юни 1787 г. планът на Вирджиния беше противопоставен на плана от Ню Джърси, наричан още план на Патерсън или на плана за малка държава. Това предложение официално бе представено пред конвенцията от Уилям Патерсън от Ню Джърси. Планът на Патерсън предлага членовете на конфедерацията да бъдат запазени с изменения, а не с плана на Рандолф, който призовава за изработване на нова конституция. По-конкретно, планът от Ню Джърси искаше да запази еднокамарен законодателен орган, в който всеки имаше само един глас.

По-малките държави подкрепиха предложението от Ню Джърси, което доведе до безизходица, тъй като големите държави няма да се откажат от плана на Вирджиния. В отговор на безизходицата Роджър Шърман и Оливър Елсуърт представиха Великия компромис или плана от Кънектикът, които взеха назаем от плановете на Патерсън и Рандолф. Планът от Кънектикът призова за двукамарен законодателен орган с претеглено разпределение в долната камара (Камара на представителите) и равно представителство в горната камара (Сенат). Данъчните и други парични въпроси ще бъдат разгледани в Камарата на представителите. Предложението беше ратифицирано на 16 юни 1787 г. и стана основа на федералното правителство и Конституцията на САЩ. Конвенцията продължи да дефинира как ще се определя населението за представително разпределение. Три пети от робското население трябваше да се отчитат за броя на населението с цел представителство, а също и като собственост за данъчни цели. Освен това конвенцията поставя 1808 г. като последна дата за внос на роби и изброява правомощията на съдебната власт и на изпълнителната власт.

Значението на плана на Вирджиния

Планът изигра решаваща роля в определянето на общия дневен ред на конвенцията и призова за силно национално правителство. Планът е първият документ, който дава предложения за разделяне на правомощията на съдебната власт, изпълнителната власт и законодателната власт. Планът успя да уреди разликата между анти-федералиста и федералистите, тъй като призова за двукамарен законодателен орган. Планът е окончателно приет от конвенцията и е включен в Конституцията.