Как Съединените щати станаха имперска сила?

Какво е американският империализъм?

През 18-те години, когато главните колониални лидери в Стария свят живееха в постоянно напрежение и военните конфликти в Европа изглежда не приключиха, скоро се стигна до увеличено търсене на стоки и стоки, които европейските конкуренти не могат да си купят един от друг. Това стимулира растежа на индустриализацията в Съединените щати и поражда голямо търсене на американски индустрии на природни ресурси от чужбина, като настоява външното министерство да търси нови зони на влияние. Желанието да разшири своята система от ценности по света е друга движеща сила на американския империализъм. Успехите на американската икономика, ефективната конституция и устойчивият растеж на доходите на глава от населението в края на 19 и началото на 20 век, непрекъснато се превърнаха в форма на лидерска идеология. Много американци предпочитат да видят такива забележителности като "американската мечта" и "американската свобода", въплътени в страни с по-стари културни традиции. Това даде тласък на дългосрочната културна експанзия, продължаваща и до днес.

В късните етапи на 19-ти век, Северноамериканският континент беше изцяло проучен и превърнат в мозайка от колонии, принадлежащи към основните европейски сили и всъщност самите американци. По същото време всички световни континенти, с изключение на Антарктида, бяха разделени на установени държави и колонии. Въпреки това, виждайки растежа на колониалните европейски страни, американците не оставиха мечтата си да разшири собствените си граници. Съединените щати обаче нямаха много шансове да претендират за територии на влияние извън нейните граници, а също така не искаха да повтарят съдбата на миналото, разрушена от прекомерния териториален растеж. Вместо това лидерите на страната и големите производители благоприятстваха икономическата експанзия. При наличието на добре установени пазарни отношения и работещи търговски модели вътре в страната, това беше естествено желание да се отиде и да се спечелят нови пазари за търговия, както и да се получи достъп до суровини. Младата американска нация има добри търговски умения и, без да гледа толкова много на политиката, лесно влиза в икономически отношения със страните с различни политически ориентации.

Исторически територии на САЩ

Първата значителна териториална експанзия настъпи след испано-американската война от 1898 г., където Съединените щати допълниха вече притежаваните от нея земи с нови земи в Куба, Пуерто Рико, Хавай, Гуам и Филипините. Историческите територии, които се считат за част от Съединените щати и все още не са придобили независимост, включват:

• Midway Islands, който е основан през 1867 година
• Пуерто Рико, 1898
• Американска Самоа, 1899
• Вирджински острови Шарлот Амали, 1927
• Северни Мариански острови, 1947
• Гуам, 1950

Друг уникален случай се наблюдава във Федеративни щати Микронезия, Маршаловите острови и Палау. Тези територии са придобили независимост, но остават в свободна връзка със САЩ.

Американска помощ, интервенция и дипломация

Проявата на сила беше основният начин да се напомнят американските интереси в различни части на света. Редовността, с която се провежда чуждестранна намеса (около веднъж на всеки 1, 5 години), може да подсказва, че е била целенасочена политика с добре разработен план и определени цели. След Втората световна война усилията на американската външна политика бяха насочени към неразпространение на комунистическите режими в Африка, Централна Америка и Югоизточна Азия, като в същото време Съединените щати активно изразяват своите интереси в богатия на петрол Близкия изток и Север \ t Африка. По-лоялни към външната политика на САЩ са страните от средния и по-ниски доходи в Европа и някои африкански държави, тъй като десетилетия наред африканският континент е бил основен бенефициент на някои от най-големите програми на САЩ за хуманитарна помощ. Като цяло, страните с вековни традиции в културата и тези на утвърдени правителствени принципи и морални стандарти, трудно възприемат ценности и идеи, които не биха издържали изпитанието на времето (като демокрация и свобода на словото), които в тяхното мнение са основните инициативи на САЩ.

Мнения на другите страни за глобалното присъствие на САЩ

Основната насока на дипломатическата политика на САЩ през 20-ти век се превърна в призив за глобалната сигурност, която включва и ядрената безопасност. САЩ притежаваха превъзходната технология на ядрени оръжия и се изпълняваха на международни площадки с най-голям брой инициативи за сигурност, като по този начин стана ясно, че САЩ могат да действат като гарант за сигурността за всички страни и континенти. Друга област на дипломатическа работа беше изпълнението на програмите на американските президенти по време на Студената война, за да се осигурят мерки за обезсмисляне между двата блока. Бяха проведени кръгли маси и разработване на програми в Дартмут и така наречените събрания на Пъг, където Съветският съюз и САЩ можеха да изразят своите интереси и да търсят балансиран компромис. Най-голямото постижение на американската дипломация е подписването на Хелзинкския заключителен акт през 1975 г., което задължава страните от СССР и Варшавския договор да провеждат открита политика и да правят публично достояние данните за правата на човека в страните от източния блок.

Американските чужди интервенции започнаха масово през втората половина на 19-ти век. Най-големите военни компании от скорошната история обаче са по-отворени за очите, тъй като ни дават усещане за последните модели:

• Гренада, 1983 г., едностранна намеса на САЩ
• Панама, 1989
• Сомалия, 1993 г., и намеса на САЩ и редица страни със санкции на ООН.
• Югославия, 1995, операция на НАТО без санкцията на Съвета за сигурност на ООН.
• Ирак, 2003 г., със Съединените щати и редица интервенции на нейните съюзници без разрешение на ООН.
• Либия през 2011 г. с намесата на НАТО със санкцията на Съвета за сигурност на ООН.

Текущи американски интервенции

В края на Студената война между НАТО и страните от Варшавския договор фокусът на Съединените щати се насочи към военна помощ към опозиционните режими в Европа, като Югославия и Близкия изток като Ирак и Либия. Най-големи бенефициенти на финансовата и военна помощ през годините обаче са две държави в региона на Близкия изток, а именно Израел и Египет. Следващите в списъка на тези над 70 страни, получаващи помощ от САЩ, са Колумбия, Йордания и Пакистан. И все пак най-голямото недоволство от политиката на САЩ все още се наблюдава в страните от Близкия изток, където населението главно признава исляма. Понастоящем има запазено военно присъствие на американските военни в Афганистан, което е там от 2001 г. с американската намеса, ръководена от САЩ, което се случи без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. Така и в Ирак и Сирия, където НАТО подкрепя политическата опозиция на режима на Асад, а военните операции срещу "Ислямската държава (ИСИ)" все още продължават.